Даниил в Желязната църква: Господ дойде, за да промени света, но промяната започва от нас самите!
Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил е в Истанбул, където през днешния ден възглави празничната света литургия във връзка храмовия празник на българската черква „ Св. Стефан “ в квартал „ Фенер “.
Тази година се означават и 155 години от учредяването на Българската екзархия.
По покана на Вселенския патриарх българската делегация взе участие в богослуженията, отдадени на значимата годишнина. Сред присъстващите са Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, Русенският митрополит Наум, Старозагорският митрополит Киприан, Врачанският митрополит Григорий и Видинският митрополит Пахомий.
Патриарх Даниил означи историческото значение на храма.
„ С огромно неспокойствие прекрачваме прага на този възвишен храм, с огромно значение за извоюването на нашата църковна самостоятелност, а по-късно и на политическата самостоятелност. Това място е център на възрожденския живот, център на църковноосвободителните и националноосвободителните битки. Много почтени наши предшественици са служили тук и през днешния ден, с нашата делегация, по покана на Вселенския патриарх, сме тук с страхопочитание и молитва. “
Той акцентира, че днешното свещенодействие е знак за последователност сред поколенията и живата връзка с българската общественост отвън страната.
„ Ще имаме огромното благословение да служим през днешния ден, откакто през вчерашния ден беше службата с Негово Светейшество Вселенския патриарх, и през днешния ден имаме това огромно благословение да отслужим Светата литургия за храмовия празник на този възвишен храм. Това е удостоверение на първо място за приемствеността. “
По думите му, въпреки изискванията да са разнообразни от тези, в които са живели предците ни, отговорността остава същата – поддържане на връзките с българската общественост и единение сред православните църкви.
„ Ние осъзнаваме нашата последователност и отговорност – да се поддържат връзките с българската общественост, да бъде подкрепена българската общественост и в последна сметка да реализираме това, което имаме като задача и задача, предоставена ни от Господ Исус Христос като Негови чиновници – да служим за удостоверение и да се стремим към единение сред светите православни църкви. “
Патриарх Даниил добави и философския аспект на ролята на Църквата през днешния ден.
„ Това е удостоверение пред целия свят, че и в днешното време на разделяне може и би трябвало да има единение – в истината, във вярата и в любовта, която ни е заповядана от Господ. “
На въпрос за какво гласът на Църквата би трябвало да бъде по-силен в спешни времена, той отговори.
„ С Божията помощ. Господ е жив и посредством вярата ни, на първо място, и посредством живота съгласно тази религия настава смяна в самия човек. Бог се роди и стана човек, с цел да обнови човешката природа. Това не трябва да го забравяме. Без да настъпи смяна в самите нас – какъв е светът без Христос, без Бога? Светът е свят на разделяне, свят на ненавист, на опълчване и противоборство. Това е светът без Бога. Господ пристигна, с цел да го промени, само че с цел да се случи тази смяна, тя би трябвало на първо време да настъпи в нас самите. Нека Бог ни оказва помощ. По молитвите на свети Стефан да се стремим да придобиваме тази наслада, за която Господ споделя, че Царството Божие не е ядене и пиво, а наслада в Светия Дух. Честит и блажен празник! “
" Свети Стефан “, известна като Желязната черква, е православна българска черква в Истанбул, направена от подготвени стоманени детайли. „ Свети Стефан “ е единствената православна желязна черква в света. Храмът е основан в края на XIX век и коства на българската страна над 1 милион франка. През 1849 година авторитетният османски общественик, консултант на султана, българинът княз Стефан Богориди подарява за български черковни потребности личен парцел с дървена къща в цариградския квартал „ Фенер “, на самия бряг на Златния рог. На 17 октомври 1849 година е публикуван формален султански ферман, допускащ на българите да имат личен молитвен дом. Подарената от Богориди дървена къща е превърната във краткотраен параклис, а по-късно параклисът прераства в независим храм, прочут в началото като Дървената черква, и отдаден на първомъченик Стефан в чест на донора Стефан Богориди. На 25 юни 1890 година със султански ферман се позволява на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената черква. Тъй като теренът е неустойчив архитектът Ховсеп Азнавур, от арменски генезис, предлага структурата на църквата да бъде от авансово направени сглобяеми стоманени плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за разработване на чугунените детайли на църквата е извоюван от виенската компания Рудолф Филип Вагнер.Елементите, тежащи 500 тона, са направени във Виена и са откарани по железницата до Триест, а оттова с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо. Всички детайли са захванати за основите с болтове, гайки и нитове – общо към 4 милиона. Сглобяването на Желязната черква завършва на 14 юли 1896 г. В архитектурно отношение извън църквата съчетава детайли на необарок, неоготика и византийски жанр. Интериорът също е направен във Виена – коринтски колони, ангелчета и флорални претекстове. Стилът на интериора има ар нуво въздействие – първият образец за ар нуво в Истанбул.
